|
|
Евгения Кръстева-Благоева свързва три рода в "Реките на времето"
Снимка ©
БТА
|
Писателката Евгения Кръстева-Благоева представи своя дебютен роман "Реките на времето" в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков. Събитието привлече вниманието на местната общественост, а сред присъстващите бяха главният библиотекар Албена Ихтиманска и Лъчезар Заркин.
Според Албена Ихтиманска, романът бързо е спечелил признание сред любителите на качествената литература. Тя подчерта, че произведението е вдъхновено от реални събития и документи, в него се появяват знакови фигури като Димчо Дебелянов, полковник Борис Серафимов и цар Борис III. Темите, които авторката разглежда, включват родовата и националната идентичност, както и опитите на поколенията да се справят с последствията от войни и репресии. В книгата могат да бъдат намерени и по-малко известни стихотворения на Дебелянов.
Евгения Кръстева-Благоева сподели, че Самоков е петият град, в който представя своята книга. Тя разкри, че има дълбоки корени в региона, тъй като прабаба й произхожда от Чамурлийския род. Спомена, че прабаба й е била сестра на две значими личности, приятели на Димчо Дебелянов, които също са включени в романа.
Авторката обясни, че повечето от историите, които описва, са вдъхновени от лични преживявания и спомени. Тя завърши написването на "Реките на времето" за по-малко от шест месеца и прочете откъси от произведението на събитието.
Лъчезар Заркин, местен жител, изрази своето възхищение от романа, като отбеляза, че той не само разказва история, а свързва три рода, живели в различни исторически периоди. В "Реките на времето" е включен и снимков материал, който допълва разказа.
Доц. д.н. Евгения Кръстева-Благоева е завършила магистратура по история с акцент върху етнологията и английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя защитава докторска дисертация на тема "Личното име в българската традиционна култура". Работила е в Етнографския институт на БАН и е хоноруван преподавател в Нов български университет. Нейните изследвания включват теми като „Личното име в българската традиция“ и „Храна и култура“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


